Китай предприема най-мащабното разширяване на ядрения си арсенал
Китай подхваща най-голямото разширение на своя нуклеарен боеприпас, като модернизира нуклеарната си възпираща мощ предвид на възможни бъдещи спорове със Съединените щати, оповестява " Франс прес ".
Мозъчният концерн SIPRI пресмята, че Китай има към 350 нуклеарни бойни глави - дребен брой в съпоставяне със Съединени американски щати и Русия. Този брой обаче се разраства бързо и до 2035 г. може да доближи 1500 бойни глави, съгласно калкулации на Пентагона, оповестени през ноември.
" Китай, наподобява, към този момент не се задоволява единствено с няколкостотин нуклеарни оръжия, с цел да подсигурява своята сигурност ", съобщи Мат Корда от Федерацията на американските учени.
От първия си нуклеарен опит през 1964 година Китай поддържа относително непретенциозен боеприпас и твърди, че в никакъв случай няма първи да употребява нуклеарни оръжия в възможен спор.
През последните години при президента Си Дзинпин обаче страната стартира огромна военна рационализация, която включва надграждане на нейните нуклеарни оръжия, тъй че освен да възпира враговете, само че и да може да контраатакува, в случай че възпирането се провали.
" Китай подхваща най-значимото разширение и рационализация на своите нуклеарни сили в историята си ", означи Дейвид Лоугън, помощник във Военноморския лицей на Съединени американски щати.
Това включва както увеличение на производството на бойни глави, по този начин и възстановяване на качествата за доставянето им с нуклеарна триада - ракети, самолети и подводници.
" Промените, които се случват, са доста обилни " и " ще трансфорат Китай от страна, която има нуклеарен ответен потенциал, в страна, която е третата по величина нуклеарна мощ в света ", уточни Ерик Хегинботъм, основен теоретичен помощник в Центъра за интернационалните проучвания към Масачузетския софтуерен институт.
" Това ще е първия път в историята, когато големите нуклеарни сили ще би трябвало да вземат под внимание не един, а двама евентуални нуклеарни съперници, и това ще има последствия за нуклеарното обмисляне и стабилността на всички места ".
Миналата година Пентагонът заяви, че Китай " бързо " построява уреди за изстрелване на междуконтинентални балистични ракети, с общо над 300 силоза.
Китай акцентира, че поддържа " нуклеарните си сили на минималното равнище, належащо за националната сигурност ".
Миналия месец пък Си съобщи в взаимно изказване с съветския водач Владимир Путин, че ядрена война " в никакъв случай не би трябвало да се разпалва ".
По данни на Международната акция за унищожаване на нуклеарните оръжия Китай е похарчил 11,7 милиарда $ за нуклеарната си стратегия през 2021 г. - по-малко от 1/3 от това, което се счита, че са похарчили Съединените щати.
Освен това специалистите настояват, че има спънки пред бързото струпване на атомни ресурси на Китай - на първо място неговите лимитирани средства за произвеждане на делящи се материали, нужни за бойни глави. Възможна помощ може да пристигна от Русия. На скорошната среща на върха сред Си и Путин Пекин и Москва дадоха обещание да засилят нуклеарното си съдействие.
Висши представители на атомната енергетика от Русия се съгласиха да оказват помощ на Китай в завършването на " бързи реактори ", които могат да генерират делящ се материал доста по-бързо, в сравнение с го употребяват.
Пекин твърди, че съглашението е за неговата гражданска нуклеарна стратегия, само че специалисти считат, че то може да се употребява и за създаване на ресурси от делящи се материали за бойни глави.
" Технически е допустимо Китай да усили доста запасите си от плутоний с новите си цивилен реактори за бързо разделяне, като употребява гориво, доставяно от Русия ", съобщи Корда, само че добави, че няма обществено налични индикации, че страната има намерение да направи това.
Китай има " доста лимитирани запаси, които биха лимитирали бързото струпване ", означи Грегъри Кулаки, началник на плана за Китай в Съюза на загрижените учени. " Според обществената информация за темпото на развиване на програмата за бърз размножител за Китай ще бъде мъчно бързо да създаде плутония, от който се нуждае ".
Има доста аргументи съперниците на Китай да смятат, че обсегът на нуклеарните оръжия на страната се простира по-далеч от действителния - а Пентагонът има опит в преувеличаването му. Пекин обаче има основателна причина да усили своите благоприятни условия.
Мозъчният концерн SIPRI пресмята, че Китай има към 350 нуклеарни бойни глави - дребен брой в съпоставяне със Съединени американски щати и Русия. Този брой обаче се разраства бързо и до 2035 г. може да доближи 1500 бойни глави, съгласно калкулации на Пентагона, оповестени през ноември.
" Китай, наподобява, към този момент не се задоволява единствено с няколкостотин нуклеарни оръжия, с цел да подсигурява своята сигурност ", съобщи Мат Корда от Федерацията на американските учени.
От първия си нуклеарен опит през 1964 година Китай поддържа относително непретенциозен боеприпас и твърди, че в никакъв случай няма първи да употребява нуклеарни оръжия в възможен спор.
През последните години при президента Си Дзинпин обаче страната стартира огромна военна рационализация, която включва надграждане на нейните нуклеарни оръжия, тъй че освен да възпира враговете, само че и да може да контраатакува, в случай че възпирането се провали.
" Китай подхваща най-значимото разширение и рационализация на своите нуклеарни сили в историята си ", означи Дейвид Лоугън, помощник във Военноморския лицей на Съединени американски щати.
Това включва както увеличение на производството на бойни глави, по този начин и възстановяване на качествата за доставянето им с нуклеарна триада - ракети, самолети и подводници.
" Промените, които се случват, са доста обилни " и " ще трансфорат Китай от страна, която има нуклеарен ответен потенциал, в страна, която е третата по величина нуклеарна мощ в света ", уточни Ерик Хегинботъм, основен теоретичен помощник в Центъра за интернационалните проучвания към Масачузетския софтуерен институт.
" Това ще е първия път в историята, когато големите нуклеарни сили ще би трябвало да вземат под внимание не един, а двама евентуални нуклеарни съперници, и това ще има последствия за нуклеарното обмисляне и стабилността на всички места ".
Миналата година Пентагонът заяви, че Китай " бързо " построява уреди за изстрелване на междуконтинентални балистични ракети, с общо над 300 силоза.
Китай акцентира, че поддържа " нуклеарните си сили на минималното равнище, належащо за националната сигурност ".
Миналия месец пък Си съобщи в взаимно изказване с съветския водач Владимир Путин, че ядрена война " в никакъв случай не би трябвало да се разпалва ".
По данни на Международната акция за унищожаване на нуклеарните оръжия Китай е похарчил 11,7 милиарда $ за нуклеарната си стратегия през 2021 г. - по-малко от 1/3 от това, което се счита, че са похарчили Съединените щати.
Освен това специалистите настояват, че има спънки пред бързото струпване на атомни ресурси на Китай - на първо място неговите лимитирани средства за произвеждане на делящи се материали, нужни за бойни глави. Възможна помощ може да пристигна от Русия. На скорошната среща на върха сред Си и Путин Пекин и Москва дадоха обещание да засилят нуклеарното си съдействие.
Висши представители на атомната енергетика от Русия се съгласиха да оказват помощ на Китай в завършването на " бързи реактори ", които могат да генерират делящ се материал доста по-бързо, в сравнение с го употребяват.
Пекин твърди, че съглашението е за неговата гражданска нуклеарна стратегия, само че специалисти считат, че то може да се употребява и за създаване на ресурси от делящи се материали за бойни глави.
" Технически е допустимо Китай да усили доста запасите си от плутоний с новите си цивилен реактори за бързо разделяне, като употребява гориво, доставяно от Русия ", съобщи Корда, само че добави, че няма обществено налични индикации, че страната има намерение да направи това.
Китай има " доста лимитирани запаси, които биха лимитирали бързото струпване ", означи Грегъри Кулаки, началник на плана за Китай в Съюза на загрижените учени. " Според обществената информация за темпото на развиване на програмата за бърз размножител за Китай ще бъде мъчно бързо да създаде плутония, от който се нуждае ".
Има доста аргументи съперниците на Китай да смятат, че обсегът на нуклеарните оръжия на страната се простира по-далеч от действителния - а Пентагонът има опит в преувеличаването му. Пекин обаче има основателна причина да усили своите благоприятни условия.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ